и когато в земята, където ще бъдат в плен, дойдат на себе си, обърнат се и Ти се помолят, като кажат: „Съгрешихме, беззаконствахме, виновни сме“,
Изход 13:17 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 А когато фараонът пусна народа, Бог не го поведе по пътя през филистимската страна, тъй като е близък. Защото Бог мислеше: „Да не би народът да се разкае, като види, че се води война, и да се върне в Египет.“ Цариградски И когато Фараон пусна людете, Бог не ги преведе през пътя на Филистимската земя, ако и да беше най-ближен; защото Бог рече: Да не би се разкаяли людете като видят бран, и се върнат в Египет. Ревизиран А когато Фараон пусна людете, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият <път;> защото Бог рече: Да не би да се разкаят людете, като видят война и да се върнат в Египет. Верен А когато фараонът пусна народа, Бог не го преведе през пътя за филистимската земя, въпреки че беше най-близко, защото Бог каза: Да не би да се разкае народът, като види битка, и да се върне в Египет. Библия ревизирано издание А когато фараонът пусна народа, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият път; защото Бог каза: Да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет. Библия синодално издание (1982 г.) А когато фараонът пусна народа, Бог го не поведе по пътя на Филистимската земя, понеже е близък; защото Бог рече: да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А когато Фараон пусна народа, Бог не го преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият път; защото Бог каза: Да не би да се разкаят людете, като видят война, и да се върнат в Египет. |
и когато в земята, където ще бъдат в плен, дойдат на себе си, обърнат се и Ти се помолят, като кажат: „Съгрешихме, беззаконствахме, виновни сме“,
Те отказаха да се покоряват и не искаха да си спомнят чудесата, които Ти извърши за тях. Разбунтуваха се и решиха да се върнат в Египет като роби. Но понеже си Бог, Който обича да прощава, благ и милосърден, дълготърпелив, изпълнен с милост, Ти не ги изостави.
Когато фараонът наближи, израилтяните видяха, че египтяните идват след тях. Израилтяните много се уплашиха и завикаха високо към Господа.
Но Павел не искаше да вземат със себе си онзи, който ги бе изоставил в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха изпратени.
Но нашите прадеди не искаха да му се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет,
Ала той да не се сдобива с много коне и да не връща народа в Египет, за да увеличи броя на конете си, защото Господ ви е казал: „Не се връщайте вече по този път!“
Надзорниците да известят още на народа: „Който е страхлив и малодушен, нека си тръгне и се върне у дома си, за да не прави малодушни сърцата на братята си, както своето сърце.“
И Господ ще те върне в Египет на кораби по онзи път, за който ти казах: „Ти вече няма да го видиш!“, и там ще искате да се продадете на враговете си за роби и робини, но няма да има кой да ви купи.
С вяра той напусна Египет, без да се уплаши от царския гняв, и остана твърд, сякаш виждаше Невидимия.
Затова разгласи на всеослушание пред всички: „Който е страхлив и се бои, нека се върне и си отиде от планината Галаад“.“ Върнаха се двадесет и две хиляди мъже, а десет хиляди останаха.