Ездра 8:21 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Там при река Ахава аз обявих ден за пост, за да се смирим пред нашия Бог и да измолим от Него благополучен път за нас, за децата си и за цялото ни имущество. Цариградски Тогаз прогласих там пост при реката Аава, за да се смирим пред Бога нашего, и да просим от него добър път за нас, и за чадата ни, и за всичкия ни имот. Ревизиран Тогава прогласих пост там при реката Аава, за да се смирим пред нашия Бог, и да просим от Него добър път за нас, за чадата ни, и за всичкия ни имот. Верен И аз прогласих пост там, при реката Аава, за да се смирим пред нашия Бог и да измолим от Него изравнен път за себе си и за децата си, и за целия си имот – Библия ревизирано издание Тогава прогласих пост там, при реката Аава, за да се смирим пред нашия Бог и да просим от Него добър път за нас, за децата ни и за целия ни имот. Библия синодално издание (1982 г.) Тогава прогласих там пост при река Ахава, за да се смирим пред лицето на нашия Бог и да измолим от Него честит път за себе си, за децата си и за всичкия наш имот, Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Тогава прогласих пост там, при реката Ахава, за да се смирим пред нашия Бог и да просим от Него добър път за нас, за чадата ни и за целия ни имот. |
И юдеите се събраха, за да молят за помощ Господа; дойдоха да Го молят от всички юдейски градове.
Събрах ги при реката, която тече към Ахава. Там престояхме три дена. Тогава направих преглед на народа и на свещениците, но не открих нито един от Левиевите потомци.
След това на дванадесетия ден от първия месец тръгнахме от река Ахава, за да отидем в Йерусалим. Нашият Бог ни закриляше от неприятели и от засади по пътя.
На двадесет и четвъртия ден от същия месец израилтяните, облечени във вретища, се събраха за пост и си посипаха главите с пепел.
„Събери юдеите, които са в Суза, и постете заедно с мене три дена, денем и нощем, не яжте и не пийте. Аз и слугините ми също ще постим. И тогава ще отида при царя, макар това да е противозаконно, пък ако ще и да загина.“
По Твоята велика милост аз обаче ще вляза в Твоя дом и ще се поклоня в святия Ти храм с благоговение пред Тебе.
Господи, нека Твоята справедливост ме води заради враговете ми! Направи равен Твоя път пред мене!
Господи, Боже наш, колко е величествено Твоето име по цялата земя! Твоята слава се простира над небесата.
И ако криввате наляво или надясно, ще чувате зад гърба си напътствия: „Това е пътят! По него вървете!“
И там ще има място за път, който ще се нарече „свят път“. Нечистият не може да ходи по него. Този път ще е само за онези, които вървят по него, и макар да са неопитни, те няма да се объркат.
Ще поведа слепите по път, който те не са знаели, ще ги водя по незнайни пътеки, ще превърна тъмата в светлина пред тях и неравните места ще направя равни. Ето какво ще извърша Аз за тях и няма да ги изоставя.
Те няма да страдат от глад и жажда и няма да пострадат от пек и слънце. Защото ще ги води Онзи, Който проявява милост към тях, и ще ги заведе при водни извори.
„Защо постим, а Ти не виждаш? Смиряваме душите си, а Ти не знаеш?“ Ето през време на вашия пост се отдавате на удоволствия, а изисквате от всичките си работници да работят.
Такъв ли е постът, който Аз избрах – ден, в който човек се самоизмъчва, навежда главата си като тръстика и се облича с вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, приятен на Господа?
Зная, Господи, че пътят на човека не зависи от него и човекът, когато върви, не направлява стъпките си.
Нека Господ, твоят Бог, ни покаже пътя, по който да вървим, и какво трябва да правим.“
И отправих молитвата и молбата си към Господа Бога при спазване на пост, във вретище и пепел.
Определете свещен пост, подгответе богослужение, призовете старците и всички жители на тази страна в дома на Господа, вашия Бог – и отправете молитви към Господа.
И това да бъде наредба за вас завинаги: в седмия месец, на десетия ден от месеца да смирите душите си и да не вършите никаква работа – нито местен жител, нито пришълец, който се е заселил между вас;
Това е събота – ден за пълна почивка за вас, за да смирите душите си; това е наредба завинаги.
И жителите на Ниневия повярваха в Бога, провъзгласиха пост и облякоха вретище – от най-големия до най-малкия.
И из Ниневия бе провъзгласена следната заповед на царя и първенците: „Хората и добитъкът, говедата и овцете да не ядат и пият и да не ходят на паша.
И защо Господ ни води в тази страна, за да паднем от меч и жените и децата ни да станат плячка? Нямаше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?“
Но децата ви, за които казвахте, че ще станат плячка, тях ще въведа; и те ще познаят страната, която вие презряхте.
Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички, които са далеч, и които Господ, нашият Бог, ще призове.“
Тогава отново всички израилтяни, целият народ, потеглиха за битка и дойдоха във Ветил. Тук те оплакваха поражението си пред Господа, престояха, постиха онзи ден до вечерта и принесоха пред Господа всеизгаряния и мирни жертви.
Тогава се събраха в Масифа, наливаха вода и я изливаха пред Господа. Те постиха през онзи ден и казваха: „Съгрешихме пред Господа.“ И Самуил съдеше синовете Израилеви в Масифа.