Вслушвай се в молбата на Своя служител и на Своя народ Израил, когато се молят на това място. Чуй в Своето място на обитаване в небето, чуй и прости.
Даниил 6:10 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Цар Дарий подписа забраната и указа. Цариградски Даниил, щом се научи че се подписа писмото, влезе в дома си, и, като имаше прозорците на ложницата си отворени към Ерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, и се молеше пред Бога своего и славословеше, както правеше по-напред. Ревизиран А Даниил, щом се научи, че била подписана <писмената> забрана, влезе у дома си, и, като държеше прозорците на стаята си отворени към Ерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше по-напред. Верен А когато Даниил научи, че писанието било подписано, влезе у дома си – а той имаше на стаята си отворени прозорци към Ерусалим – и три пъти на ден коленичеше на коленете си и се молеше и благодареше пред своя Бог, както беше правил преди това. Библия ревизирано издание А Даниил, щом научи, че била подписана писмената забрана, влезе у дома си и като държеше прозорците на стаята си отворени към Йерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше и преди това. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А Даниил, щом научи, че е подписана писмената забрана, влезе у дома си, и като държеше прозорците на стаята си отворени към Ерусалим, падаше на колене три пъти на ден, молеше се и благодареше на своя Бог, както правеше по-напред. |
Вслушвай се в молбата на Своя служител и на Своя народ Израил, когато се молят на това място. Чуй в Своето място на обитаване в небето, чуй и прости.
тогава при всяка молитва, при всяка молба, която се отправи от някой човек от целия Ти народ Израил, когато почувства болка в сърцето си и простре ръцете си към този храм,
Ако Твоят народ тръгне на война против свой неприятел, където Ти го изпращаш, и се помоли на Господа, като се обърне към града, който Ти си избрал, и към храма, който построих на Твоето име,
След като Соломон коленичил произнесе към Господа цялата тази молитва и молба, той стана пред жертвеника Господен с ръце, прострени към небето.
Застана зад амвона на двора, който беше направил от мед, дълъг и широк пет лакътя и висок три лакътя, коленичи пред цялото събрало се множество и вдигна ръце към небето.
когато се обърнат към Тебе с цялото си сърце и душа в страната на своя плен и се помолят, като се обърнат към страната си, която си дал на предците им, към града, който си избрал, и към храма, който построих в Твое име,
А по време на вечерната жертва се отърсих от своето вцепенение и с раздрани дрехи паднах на колене, прострях ръце към Господа, своя Бог,
Но аз отговорих: „Бива ли човек като мене да бяга? Нима човек като мене трябва да влезе в храма, за да спаси живота си! Аз няма да вляза!“
Псалом на Давид, когато той се бе престорил на безумен пред Авимелех, беше изгонен от него и си отиде.
Влезте да се поклоним и да паднем по лице, да коленичим пред лицето на Господа, нашия Създател.
Те веднага отидоха и заговориха пред царя за царския указ: „Царю, нали ти подписа указ, че който в продължение на тридесет дена отправи молба към когото и да било бог или човек освен към тебе, да бъде хвърлен в ямата с лъвовете?“ Царят отговори: „Да, това е вярно според неизменния закон на мидийците и персите.“
Молих се на Господа, своя Бог, изповядах нашата вина с думите: „О, Господи, Ти, Който си велик и пораждаш благоговение, Ти си верен към завета с тези, които Те обичат и които спазват Твоите заповеди!
Ти ме хвърли в дълбините, в средата на морето, така че течението ме отнесе; всички Твои вълни и потоци ме заляха.
„Ако някой идва при Мене и не се откъсне от баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и от живота си, той не може да бъде Мой ученик.
И Той се отдели от тях на един хвърлей камък и като коленичи, започна да се моли с думите:
На другия ден, когато те бяха на път и наближаваха града, около дванадесет часа Петър се качи на плоския покрив на къщата, за да се помоли.
Но аз за нищо не се безпокоя, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието за Божията благодат.
Когато минаха дните, излязохме и се отправихме на път. Всички ни съпровождаха с жените и децата чак извън града. А на брега коленичихме и се помолихме.
И сега, Господи, виж техните заплахи и дай на Своите слуги с голяма смелост да проповядват Твоето учение,
Петър и апостолите отговориха: „Трябва да се покоряваме повече на Бога, отколкото на човек.
После коленичи и извика с висок глас: „Господи, не им вменявай това за грях!“ И като каза това, почина.
А Петър отпрати всички навън и като коленичи, помоли се, обърна се към тялото и рече: „Тавито, стани!“ Тя отвори очите си и като видя Петър, седна.
И повечето от братята по вяра в Господа, насърчени от моите окови, започнаха по-смело, без страх да проповядват Божието слово.
Затова очаквам с голямо желание и се надявам, че в нищо няма да се посрамя, но ще се постарая много смело, както винаги, така и сега Христос да се възвеличи чрез тялото ми – било чрез живот, било чрез смърт.
Не се тревожете за нищо, но при всички случаи изричайте с благодарност пред Бога своите прошения чрез молитва и моление.
И всичко, което вършите със слово или на дело, всичко вършете в името на Господ Иисус Христос, като благодарите чрез Него на Бог Отец.
И тъй, нека чрез Него винаги принасяме на Бога хвалебна жертва, тоест плода на устните, които прославят името Му.
Затова нека смело да пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за навременна помощ.
Никак не се бой от това, от което скоро ще пострадаш. Ето дяволът ще хвърли някои от вас в тъмница, за да ви подложи на изпитание, и вашата скръб ще бъде десет дена. Бъди Ми верен до смърт и ще ти дам венеца на живота“.“
„Зная делата ти и къде живееш – там, където е престолът на Сатана. Но ти държиш за името Ми и не се отрече от вярата в Мене дори в дните, когато верният Ми свидетел Антипа беше умъртвен сред вас, където живее Сатана.