В оня ден Египет ще бъде като жени, И ще трепери и ще се бои От замахването на ръката на Господа на Силите, С която Той замаха върху него.
Първо Коринтяни 2:3 - Ревизиран Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех. Още версииЦариградски И аз при вас бях немощен, в страх и в голямо треперане; Новият завет: съвременен превод Така че когато дойдох при вас, бях слаб и целият треперех от страх, Верен Аз бях слаб между вас, страхувах се и много треперех. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Затова бях при вас немощен, в страх и голям трепет Библия ревизирано издание Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех. Библия синодално издание (1982 г.) и аз бях у вас в немощ, в страх и в голям трепет. |
В оня ден Египет ще бъде като жени, И ще трепери и ще се бои От замахването на ръката на Господа на Силите, С която Той замаха върху него.
И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, гдето имаше юдейска синагога
А когато Галион беше управител в Ахаия, юдеите се подигнаха единодушно против Павла, доведоха го пред съдилището и казаха:
Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист <от нея>; отсега ще отивам между езичниците.
И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен когато съм между вас, а когато отсъствувам ставам смел към вас, -
Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.
защото, <при все че> Той биде разпнат в немощ, но пак живее чрез Божията сила. И ние също сме немощни в Него, но ще сме живи с Него чрез Божията сила спрямо вас.
Понеже се радваме, когато ние сме немощни, а вие сте силни; и за това се молим - за вашето усъвършенствуване.
Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.
но във всичко биваме одобрени, като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,
И той още повече милее за вас, като си спомня послушността на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.
Защото откак дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде <бяхме> в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.
Слуги, покорявайте се на господарите си по плът със страх и трепет, в простотата на сърцето си, като към Христа.