Матей 18:28 - Новият завет: съвременен превод По-късно същият този слуга намерил друг слуга, който му дължал сто динария. Сграбчил го за гърлото и казал: «Върни ми парите, които ми дължиш!» Още версииЦариградски Но щом излезе този слуга, намери едного от съслужителите си, който му бе длъжен сто пенязи; улови го та го даваше и казваше: Плати ми това що ми си длъжен. Ревизиран Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза {Равно близо на 90 лева зл.}; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което< ми> дължиш. Верен Но този слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто динария; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш! Съвременен български превод (с DC books) 2013 А слугата, като излезе, намери един от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, душеше го и казваше: „Изплати ми, каквото ми дължиш!“ Библия ревизирано издание Но този слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто динария; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш. Библия синодално издание (1982 г.) Слугата пък, като излезе, намери едного от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, давеше го и му казваше: изплати ми, което ми дължиш; |
Човекът паднал на колене и му се примолил: «Имай търпение към мен и ще ти изплатя дължимото!»
Той се уговорил с работниците да им плаща по един динарий на ден и ги изпратил на лозето си.
То можеше да се продаде за повече от триста динария, които да се раздадат на бедните.“ И строго й се скараха.
Исус им отговори: „Вие ги нахранете.“ Те му казаха: „Ще ни трябват двеста динария, за да купим достатъчно хляб за всички тези хора!“
На другия ден самарянинът извадил два динария и ги дал на ханджията. «Грижи се за него — поръчал му той, — а каквото похарчиш в повече, ще ти платя на връщане.»“
Исус започна: „Двама души бяха длъжници на един и същи лихвар. Единият дължеше петстотин динария, а другият — петдесет.
Филип отговори: „И с двеста динария пак няма да можем да купим достатъчно хляб, за да нахраним тези хора — всеки ще получи само по един залък.“