Първо Царе 30:23 - Библия синодално издание (1982 г.) Но Давид рече: не правете тъй, братя мои, след като Господ ни даде това и ни запази и предаде в ръцете ни пълчището, което дохожда против нас. Цариградски Но Давид рече: Не правете така, братие мои, за онези неща които ни даде Господ, който ни упази и предаде в ръката ни пълка който бе дошел против нас. Ревизиран Но Давид каза: Не бива да постъпите така, братя мои, с ония неща, които ни даде Господ, Който ни опази и предаде в ръката ни полка що бе дошъл против нас. Верен Но Давид каза: Не постъпвайте така, братя мои, с това, което ни даде ГОСПОД, който ни запази и предаде в ръката ни дружината, която дойде срещу нас. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Но Давид рече: „Не правете така, братя мои, след като Господ ни даде това и ни запази, като даде в ръцете ни и пълчището, което беше дошло против нас. Библия ревизирано издание Но Давид каза: Не бива да постъпвате така, братя мои, с онези неща, които ни даде Господ, Който ни опази и предаде в ръката ни нападателите, които бяха дошли против нас. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Но Давид каза: Не бива да постъпите така, братя мои, с онези неща, които ни даде Господ, Който ни опази и предаде в ръката ни полка, който бе дошъл против нас. |
Затова на мрежата си принася жертва и на невода си кади тамян, защото от тях е тлъст делът му и вкусна храната му.
А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан,
И кога ядеш и бъдеш сит, благославяй Господа, твоя Бог, за добрата земя, която ти е дал.
и за да не кажеш в сърцето си: „моята сила и якостта на моята ръка ми придобиха това богатство“,
но да помниш Господа, твоя Бог, защото Той ти даде сила да придобиваш богатство, за да изпълни, както днес, Своя завет, който с клетва бе утвърдил на твоите отци.
Стопанинът на къщата излезе при тях и им каза: не, братя мои, не правете зло, когато тоя човек е влязъл в къщата ми, не правете това безумие;
Тогава лошите и негодниците, които бяха ходили с Давида, почнаха да казват: задето те не ходиха с нас, няма да им дадем от плячката, която отнехме; нека всеки си вземе само жената и децата и си върви.
И кой ще ви послуша в това? (Те не са по-долни от нас.) Каквото е частта на ония, които ходиха на война, такава част трябва да бъде и за ония, които останаха при колите: между всички трябва да се подели.
Давид попита Господа, думайки: да гоня ли това пълчище, и ще ги стигна ли? И отговорено му беше: гони, ще стигнеш и отнемеш.