Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Първо Царе 25:7 - Библия синодално издание (1982 г.)

Днес чух, че ти стрижат овците; ето, овчарите ти бяха с нас, и ние не ги обиждахме, и нищо у тях се не изгуби през всичкото време, докле стояха на Кармил;

Вижте главата

Цариградски

И сега чух че имаш стригачи: ето, овчарите ти които бяха с нас не ги повредихме, нито им се нещо изгуби през всичкото време в което бяха на Кармил.

Вижте главата

Ревизиран

И сега чух, че си имал стригачи; ето, не повредихме овчарите ти, които бяха с нас, нито им се изгуби нещо през цялото време, когато бяха на Кармил.

Вижте главата

Верен

И сега, чух, че си имал стригачи; а твоите овчари бяха с нас и ние нито им навредихме, нито им се изгуби нещо през цялото време, докато бяха в Кармил.

Вижте главата

Съвременен български превод (с DC books) 2013

Сега чух, че имаш стригачи при тебе. Когато твоите пастири бяха с нас в пустинята, не ги обиждахме и нищо у тях не се загуби през цялото време, докато бяха на Кармил.

Вижте главата

Библия ревизирано издание

Чух, че си имал стригачи. Ето, не наранихме овчарите ти, които бяха с нас, нито им се изгуби нещо през цялото време, когато бяха на Кармил.

Вижте главата

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

И сега чух, че си имал стригачи; ето, не обиждахме овчарите ти, които бяха с нас, нито им се изгуби нещо през цялото време, когато бяха на Кармил.

Вижте главата



Първо Царе 25:7
9 Кръстосани препратки  

След две години имаше стрижба на овци у Авесалома във Ваал-Хацор, който е у Ефрема, и Авесалом покани всички царски синове.


И дойде Авесалом при царя и каза: ето, у твоя раб има днес стрижба на овци, нека дойде царят и слугите му с твоя раб.


Питаха го тъй също и войници и казваха: а ние какво да правим? И рече им: никого не притеснявайте, не клеветете, и задоволявайте се с вашите заплати.


за да бъдете безукорни и чисти, непорочни чеда Божии посред опърничав и развратен род, посред който сияете като светила в света,


Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, – само за него мислете.


Събраха се при него всички притеснени, всички длъжници и всички душевно огорчени, и той им стана началник; и с него бяха около четиристотин души.


И Давид рече: да, напразно пазих в пустинята целия имот на тоя човек, и нищо се не изгуби от това, що беше негово; той ми отплаща зло за добро;