Давай дял на седем души, и дори на осем, защото не знаеш, каква неволя ще бъде на земята.
Лука 12:17 - Библия синодално издание (1982 г.) и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си. Още версииЦариградски И мислеше си в себе си и думаше: Що да сторя? защото нямам де да събера плодовете си. Ревизиран И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си. Новият завет: съвременен превод и се замислил: «Какво да направя? Няма къде да прибера реколтата си.» Верен И той размишляваше в себе си, като казваше: Какво да правя? Защото нямам къде да събера плодовете си. Съвременен български превод (с DC books) 2013 И той си мислеше: „Какво да сторя? Няма къде да събера зърното си.“ Библия ревизирано издание Той размишляваше в себе си и си казваше: Какво да правя, защото нямам къде да събера плодовете си? |
Давай дял на седем души, и дори на осем, защото не знаеш, каква неволя ще бъде на земята.
раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол, – облечи го, и от еднокръвния си не се крий.
И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?
И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си,
И рече на учениците Си: затова ви казвам: не се грижете за душата си, какво да ядете, ни за тялото, какво да облечете:
Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда;
Тогава пристойникът си рече: що да сторя? Господарят ми отнима от мене пристойничеството; да копая, не мога; да прося, срамувам се;
И Аз ви казвам: придобийте си приятели с неправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища.
Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.
И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града.
Той отговори и им рече: който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото.
Като чуха това, на сърце им стана умилно, и казаха на Петра и на другите апостоли: какво да направим, мъже братя?
Наръчвай на богатите в тоя свят, да не мислят високо за себе си, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на живия Бог, Който ни дава всичко в изобилие за наслада;
Любовта познахме по това, че Той положи за нас душата Си: и ние сме длъжни да полагаме душите си за братята.