Тия трима главни измежду трийсетте воеводи отидоха и влязоха по жетва при Давида в Одоламската пещера, когато филистимските тълпи стояха в долината на рефаимци.
Второ Царе 23:19 - Библия синодално издание (1982 г.) От тримата той беше най-виден и началник беше, ала на ония трима не беше равен. Цариградски Не стана ли той по-славен от тримата? Заради това им стана началник; но не стигна до тримата първите. Ревизиран Не беше ли той най-славният от тримата? затова им стана началник; обаче, не стигна до <първите> трима. Верен Не беше ли той най-почитаният от тримата? Затова им стана началник; но не достигна трима. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Той беше прославян като тримата храбри воини и затова им стана началник, но не беше равен на предишните трима. Библия ревизирано издание Не беше ли той най-славният от тримата? Затова им стана началник; обаче не стигна до славата на първите трима. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Не беше ли той най-славният от тримата? Затова им стана началник; обаче не достигна до първите трима. |
Тия трима главни измежду трийсетте воеводи отидоха и влязоха по жетва при Давида в Одоламската пещера, когато филистимските тълпи стояха в долината на рефаимци.
Тогава тия трима юнаци се промъкнаха през филистимския стан, извадиха вода от Витлеемския кладенец, що е при портите, и взеха та донесоха на Давида. Но той не рачи да я пие, а я изля за слава Господу
И Авеса, брат на Саруевия син Иоава, беше главен между тримата; той уби с копието си триста души и се прослави между тия трима.
Ванея, син на храбрия мъж Иодая, от Кавцеил, велик по дела, порази двамата синове на Ариила Моавски; той същият слезе в един ров и уби лъв по снежно време;
След него бе Елеазар, син на Додо, Ахохов син, един от тримата юнаци, които бяха с Давида и с укори предизвикваха филистимци, когато тия бяха се събрали да воюват;
той беше по-виден от трийсетте, ала на ония трима не беше равен, и Давид го постави за най-близък изпълнител на своите заповеди.
Посеяното пък на добра земя е онзи, който слуша словото и го разбира и който принася плод: един дава плод сто, друг шейсет, а друг трийсет.
Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет.
един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък.