И Авраам прие казаното от Ефрон и му претегли парите, които определи пред хетите, които слушаха – четиристотин сребърни сикъла, каквито вървяха между търговците.
Исаия 33:18 - Библия ревизирано издание Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас, като казва: Къде е този, който броеше? Къде е този, който мереше? Къде е този, който броеше кулите? Цариградски Сърдцето ти ще преговаря ужас: Де е писецът? де изтязателят? Де сметателят на стълповете? Ревизиран Сърцето ти ще си спомня за <миналия> ужас, <казвайки:> Где е <този>, който броеше? Где е <този>, който мереше? Где е <този>, който броеше кулите? Верен Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас: Къде е онзи, който броеше? Къде е онзи, който теглеше? Къде е онзи, който броеше кулите? Съвременен български превод (с DC books) 2013 Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас: „Къде е този, който тогава мереше, и този, който тогава теглеше? Къде е този, който броеше кулите?“ Библия синодално издание (1982 г.) само сърцето ти ще си спомня за ужасите: „де е оня, който преброяваше? де е оня, който теглеше данъка? де е, който обглеждаше кулите?“ Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Сърцето ти ще си спомня за миналия ужаси ще пита: Къде е онзи, който преброяваше? Къде е онзи, който вземаше данъка? Къде е онзи, който обглеждаше кулите? |
И Авраам прие казаното от Ефрон и му претегли парите, които определи пред хетите, които слушаха – четиристотин сребърни сикъла, каквито вървяха между търговците.
Тогава асирийският цар Фул нападна земята, а Манаим даде на Фул хиляда таланта сребро, за да му помогне да закрепи царството в ръката си.
Тогава Юдейският цар Езекия прати до асирийския цар в Лахис да кажат: Съгреших; отиди си от мене; каквото ми наложиш, ще го направя. И така, асирийският цар наложи на Юдейския цар Езекия триста таланта сребро и тридесет таланта злато.
Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: Сключете договор с мен и излезте при мен, и яжте всеки от лозето си и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на кладенеца си,
А в тревогата си аз бях казал: Отлъчен съм от очите Ти. Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, когато извиках към Тебе.
Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения, пак ще ме съживиш и от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.
Привечер, ето, смущение; и преди да съмне, ги няма! Това е делът на тези, които ни обират, и съдбата на онези, които ни разграбват.
С правда ще се утвърдиш; далеч ще бъдеш от угнетението, защото няма да се боиш – далеч от ужасяването, защото няма да се приближи до теб.
Къде е мъдрият? Къдее книжникът? Къде е участникът в разискванията на този век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?
гоненията, страданията; които ме сполетяха в Антиохия, Икония, Листра. Какви гонения претърпях! Но Господ ме избави от всички тях.
И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си. А Давид се укрепи в Господа, своя Бог.