Египетският цар вече не излизаше от страната си, защото вавилонският цар бе превзел всичко, което принадлежеше на египетския цар – от Египетския поток до река Ефрат.
Плачът на Йеремия 4:17 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Очите ни са изнурени да очакват напразно помощ. От нашите стражеви кули наблюдавахме за народ, който не може да ни спаси. Цариградски До сега още очите ни запряха от да чакат суетната за нас помощ: Гледахме с ожидане към народ който не може да спасява. Ревизиран И до сега очите ни се изнуряват от чакане суетната за нас помощ; Ожидахме народ, който не можеше да спасява. Верен Още чезнат очите ни по суетната ни помощ. В очакването си чакахме народ, който няма да спаси. Библия ревизирано издание И досега очите ни се изнуряват от чакане на суетната за нас помощ; надявахме се на народ, който не можеше да спасява. Библия синодално издание (1982 г.) Очите ни са изнурени да очакват напразно помощ; от нашата стражна кула очаквахме народ, който не можа да ни спаси. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Очите ни се изнуриха да чакат напразно помощ; в очакването си очаквахме народ, който не можеше да ни спаси. |
Египетският цар вече не излизаше от страната си, защото вавилонският цар бе превзел всичко, което принадлежеше на египетския цар – от Египетския поток до река Ефрат.
Тогава ще се ужасят и посрамят заради Етиопия, тяхна надежда, и заради Египет, който беше тяхна слава.“
съюзът ви със смъртта ще бъде разрушен и договорът с преизподнята – разрушен; и когато бедата дойде, тя ще ви унищожи;
А сега, защо ти е пътят към Египет? Да пиеш вода от Нил ли? И за какво ти е да отиваш в Асирия – да пиеш вода от реката Ефрат ли?
Защо се луташ толкова много, за да променяш своя път? Ще бъдеш посрамена също от Египет, както беше посрамена от Асирия.
Също и оттам ще излезеш и ръцете ти ще са на главата ти, понеже Господ отхвърли онези, на които се надяваш, и няма да имаш успех с тях.“
Зова любовниците си, но те ме излъгаха. Свещениците ми и старците ми умират от глад в града, когато си търсят храна, за да запазят живота си.
В дните на бедността и на лишението от дом Йерусалим си спомни за всички свои съкровища, каквито имаше в предишни дни. Когато народът му падна във вража ръка, никой от неговите съюзници не му помогна. Враговете му злорадстват и се надсмиват за неговото опустошение.
И занапред няма да бъдат повече опора за Израилевия дом, напомняща беззаконието им, когато Израилевите синове се обръщаха към тях, и ще разберат, че Аз съм Господ Бог.“