Второзаконие 5:25 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 А сега защо трябва да измрем; понеже този голям огън ще ни погълне. Ако чуем още веднъж гласа на Господа, нашия Бог, ще измрем. Цариградски А сега, защо да умираме? Понеже този голям огън ще ни пояде: ако чуем ние още еднъж гласа на Господа Бога нашего ще умрем. Ревизиран А сега, защо да измрем? - понеже тоя голям огън ще ни пояде; ако чуем още еднъж гласа на Господа нашия Бог, ще измрем. Верен И сега, защо да умираме? Този голям огън ще ни изпояде! Ако продължим да чуваме гласа на ГОСПОДА, нашия Бог, ще умрем, Библия ревизирано издание А сега, защо да измрем? – Понеже този голям огън ще ни погълне; ако чуем още веднъж гласа на Господа, нашия Бог, ще измрем. Библия синодално издание (1982 г.) но защо сега да умираме? защото тоя голям огън ще ни погълне; ако пак чуем гласа на Господа, нашия Бог, ще умрем; Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А сега, защо да измрем? Този голям огън ще ни пояде, ако чуем още веднъж гласа на Господа, нашия Бог, ще измрем. |
Целият народ гледаше и чуваше гръмовете, светкавиците, тръбния звук и димящата планина. Тогава народът се изплаши, ужаси се и застана надалеч.
Те казаха на Мойсей: „Говори ти с нас, а ние ще слушаме. Но нека с нас не говори Бог, за да не умрем.“
А всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие, защото е писано: „Проклет да е всеки, който не изпълнява постоянно всичко, което е писано в книгата на закона.“
Защото ти така моли Господа, своя Бог, на Хорив, когато се бяхте събрали, с думите: „Нека не чуя вече гласа на Господа, своя Бог, и да не видя вече този голям огън, за да не умра!“
Той каза: „Господ дойде от Синай, яви им се от Сеир, възсия от планината Фаран и с него бяха хиляди светии; от десницата Му пред тях пламна огънят на закона.
и казахте: „Ето Господ, нашият Бог, ни показа славата Си и величието Си и чухме гласа Му изсред огъня; днес разбрахме, че Бог може да говори с човек и той да остане жив.
към тръбен звук и гръмко звучащ глас, слушателите на който се помолиха повече да не им се говори,