Докато учениците го гледаха, Исус се промени. Лицето му засия като слънце, а дрехите му станаха ослепително бели.
Деяния 26:13 - Новият завет: съвременен превод Около обяд, както си вървях по пътя, видях, царю, небесна светлина, по-ярка от слънцето. Тя сияеше край мен и спътниците ми. Más versionesЦариградски по пладне видях на пътя, царю, светлина от небето която надминаваше слънчевото сияние, която осия мене и тези които пътуваха с мене. Ревизиран по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, <която> надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене. Верен по пладне, о, царю, видях на пътя светлина от небето, по-силна от слънчевия блясък, която осия и мен, и тези, които пътуваха с мен. Съвременен български превод (с DC books) 2013 когато посред бял ден на пътя, царю, видях от небето светлина, която обля мене и спътниците ми по-силно от слънчево сияние. Библия ревизирано издание по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която превишаваше слънчевия блясък и осия̀ мен и тези, които пътуваха с мен. Библия синодално издание (1982 г.) посред ден на пътя, царю, видях от небето по-силна от слънчево сияние светлина, която огря мене и вървящите с мене. |
Докато учениците го гледаха, Исус се промени. Лицето му засия като слънце, а дрехите му станаха ослепително бели.
Ето какво се случи с мен: по пътя за Дамаск, около обяд, когато наближавах града, ярка светлина от небето засия около мен.
Онези, които бяха с мен, видяха светлината, но не чуха гласа на този, който ми говореше.
Упълномощен от главните свещеници и с разрешението им за разправа с тези хора, веднъж пътувах за град Дамаск.
Всички паднахме на земята и тогава чух глас, който ми каза на арамейски: «Савле, Савле, защо ме преследваш? Като ми се противопоставяш, вредиш на себе си!»
Савел наближаваше Дамаск, когато внезапно, както си вървеше, край него проблясна светлина от небето.
В дясната си ръка държеше седем звезди, а от устата му излизаше меч, остър и от двете страни. Лицето му сияеше, както блести слънцето, когато е най-ярко.
На града не му е нужно нито слънце, нито луна, които да му дават светлина. Божията слава го осветява, а Агнето е светилото му.