и казах на царя: да е жив царят навеки! Как да ми не бъде тъжно лицето, когато градът, домът, дето са гробовете на отците ми, е запустял, и портите му са с огън изгорени!
Йеремия 8:21 - Библия синодално издание (1982 г.) Поради съкрушението у дъщерята на моя народ и аз съм съкрушен, ходя мрачен, ужас ме обзе. Цариградски Съкрушен съм заради съкрушението на дъщерята на людете ми: Помрачен съм: ужас ме обзе. Ревизиран Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на людете Ми; Помрачен съм; ужас ме обзе. Верен Съкрушен съм заради съкрушаването на дъщерята на народа си; зачернен съм, ужас ме обзе. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Поради съкрушението на моя народ съм съкрушен, ходя мрачен, ужас ме обзе. Библия ревизирано издание Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на народа Ми; помрачен съм; ужас ме обзе. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на моя народ; помрачен съм, ужас ме обзе. |
и казах на царя: да е жив царят навеки! Как да ми не бъде тъжно лицето, когато градът, домът, дето са гробовете на отците ми, е запустял, и портите му са с огън изгорени!
И кажи им тая дума: нека се леят сълзи из очите ми денем и нощем и да не престават; защото с голямо поражение, с тежък удар е поразена девицата, дъщерята на моя народ.
Аз не бързах да стана пастир у Тебе и не желах бедствения ден, Ти знаеш това; каквото е излязло из устата ми, е открито пред Твоето лице.
Утробо моя! утробо моя! скърбя вдън-сърце си, вълнува се в мене сърцето ми, не мога да мълча; защото ти чуваш, душо моя, звук от тръба, шум от битка.
О, кой ще даде на главата ми вода и на очите ми – извор сълзи! Аз бих плакал ден и нощ за убитите на дъщерята на моя народ.
Ограбена, опустошена и разорена е тя, – и сърце се топи, колене треперят; на всички у чреслата има силна болка, и лицата на всички потъмняха.