La Biblia Online

Anuncios


Toda la Biblia A.T. N.T.




Деяния 5:26 - Библия синодално издание (1982 г.)

Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни;

Ver Capítulo

Más versiones

Цариградски

Тогаз отиде войводата със слугите и доведе ги, не на сила; защото се боеха от народа да ги не убият с камене.

Ver Capítulo

Ревизиран

Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, <обаче>, без насилие, защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.

Ver Capítulo

Новият завет: съвременен превод

Тогава началникът на храмовата стража отиде с войниците си и ги доведе, без да използва сила срещу тях, тъй като се страхуваше, че народът може да убие с камъни него и войниците му.

Ver Capítulo

Верен

Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги убият с камъни.

Ver Capítulo

Съвременен български превод (с DC books) 2013

Тогава началникът отиде със стражите и ги доведе, но без насилие, защото се бояха да не бъдат избити с камъни от народа.

Ver Capítulo

Библия ревизирано издание

Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе, обаче без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги замерват с камъни.

Ver Capítulo
Otras versiones



Деяния 5:26
13 Referencias Cruzadas  

И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк.


Ако ли речем – от човеците, боим се от народа, понеже всички имат Иоана за пророк.


но казваха: само не на празника, за да не стане смут у народа.


Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.


И в тоя час първосвещениците и книжниците поискаха да турят ръка на Него, понеже разбраха, че Той за тях каза тая притча, ала се побояха от народа.


Ако ли речем, от човеците, целият народ ще ни избие с камъни, понеже е уверен, че Иоан бе пророк.


а първосвещениците и книжниците диреха, като как да Го погубят, защото се бояха от народа.


И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите, как да им Го предаде.


А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото.


От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше.


Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата и, като се върнаха, известиха


Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това.


Но някой си дойде, та им обади и рече: ето, мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.