Тогава Лот излезе и говори със зетьовете си, които щяха да вземат дъщерите му, и рече: станете, та излезте от това място, защото Господ ще съсипе тоя град. Но на зетьовете му се стори, че се шегува.
Второ Летописи 30:10 - Библия синодално издание (1982 г.) Скороходците ходиха от град на град по земята Ефремова и Манасиева, дори до Завулоновата, ала им се смееха и ги подиграваха. Цариградски И преминаха скороходците из град в град през Ефремовата и Манасийната земя и до Завулона; но те им се присмяха и подиграха се с тях. Ревизиран Така бързоходците минаха от град в град през Ефремовата и Манасиевата земя дори до Завулон; но те им се присмяха и подиграха се с тях. Верен И бързоходците преминаха от град в град през земята на Ефрем и Манасия, и до Завулон, но им се присмяха и се подиграха с тях. Съвременен български превод (с DC books) 2013 И вестоносците минаваха от град на град през земята на Ефрем и Манасия, чак до Завулон, но навред им се присмиваха и подиграваха. Библия ревизирано издание Така бързоходците минаха от град в град през Ефремовата и Манасиевата земя чак до Завулон; но те им се присмяха и се подиграха с тях. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Така бързоходците минаха от град в град през Ефремовата и Манасиевата земя, чак до Завулон; но те им се присмяха и се подиграха с тях. |
Тогава Лот излезе и говори със зетьовете си, които щяха да вземат дъщерите му, и рече: станете, та излезте от това място, защото Господ ще съсипе тоя град. Но на зетьовете му се стори, че се шегува.
И тръгнаха бързоходци с писма от царя и от князете му по цялата земя Израилска и Иудея, и по заповед на царя казваха: деца Израилеви! Обърнете се към Господа, Бога Авраамов, Исааков и Израилев, и Той ще се обърне към тия, що са оцелели между вас от ръката на асирийските царе.
Те отидоха при първосвещеник Хелкия и предадоха принесеното в Божия дом сребро, що бяха събрали левитите, стражари при прага, от ръцете на Манасия, Ефрема, от всички останали израилтяни, от цял Иуда и Вениамина и от жителите иерусалимски,
Но те се подиграваха с пратените от Бога и нехаеха за думите Му, гавреха се с пророците Му, докле гневът на Господа не падна върху народа Му, та нямаше за него спасение.
Като чуха това Саваналат, Хоронит и Товия, роб амонитски и Гешем Арабец, присмиваха ни се и думаха с презрение: каква е тая работа, която вършите? Не числите ли вече да се бунтувате против царя?
За присмех станах аз на приятеля си, аз, който призовавах Бога, и комуто Той отговаряше, – за присмех е праведният, непорочният човек.
И рече цар Седекия на Иеремия: „боя се от иудеите, които минаха към халдейци, да не би халдейци да ме предадат в ръцете им, та тия да се поругаят с мене“.
А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий.
Като чуха за възкресение на мъртви, едни се присмиваха, а други думаха: друг път щем те послуша за това.