La Biblia Online

Anuncios


Toda la Biblia A.T. N.T.




Съдии 21:25 - Библия ревизирано издание

В онези дни в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото му се виждаше за добре.

Ver Capítulo

Цариградски

В онези дни нямаше цар в Израил: всеки правеше що му се виждаше угодно

Ver Capítulo

Ревизиран

В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.

Ver Capítulo

Верен

В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше, каквото му се виждаше добро.

Ver Capítulo

Съвременен български превод (с DC books) 2013

В онези дни в Израил още нямаше цар – всеки правеше това, което смяташе за правилно.

Ver Capítulo

Библия синодално издание (1982 г.)

В ония дни Израил нямаше цар: всеки правеше това, което му се струваше за право.

Ver Capítulo

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.

Ver Capítulo



Съдии 21:25
13 Referencias Cruzadas  

На онези, които са казвали: Ще надвием с езика си; устните ни са наши; кой е господар над нас?


Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.


Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.


Весели се, младежо, в младостта си и нека те радва сърцето ти в дните на младостта ти, и ходи по пътищата на сърцето си и според каквото гледат очите ти! Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.


Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.


Който коли вол, е както онзи, който убива човек; който жертва агне – както онзи, който пресича врат на куче; който принася хлебен принос – както онзи, който принася свинска кръв; който кади възпоменателен ливан – както онзи, който благославя идол. Да! Както те са избрали своите пътища и душата им се наслаждава в гнусотиите им,


Да не правите никак, както ние днес правим тук – всеки каквото му се вижда за добро.


По това време в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото смяташе за правилно.


По онова време в Израил нямаше цар; в онези дни Дановото племе си търсеше дял от наследство, където да се засели, защото до този момент не им се беше паднало наследство сред Израилевите племена.


Тогава петимата мъже тръгнаха. Когато стигнаха в Лаис, видяха, че народът в него живееше спокойно, както сидонците, без грижи и без страх, защото в земята нямаше властелин, който да ги притеснява с нещо. Те бяха далеч от сидонците и нямаха отношения с никого.


В онези дни, когато в Израил нямаше цар, имаше един левит, който живееше на отсрещната страна на Ефремовата хълмиста земя и който си беше взел наложница от Витлеем Юдейски.


Тогава израилтяните си тръгнаха оттам, всеки в племето си и в рода си, и излязоха оттам, и всеки се прибра в пределите си.