Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото сториха и всички мъже, които бяха заедно с него.
Ездра 9:3 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Като чух тези думи, раздрах дрехите си, скубех косите и брадата си и седях опечален. Цариградски И като чух това нещо раздрах дрехата си и мантията си, и скубех космите от главата си и от брадата си, и седях смутен. Ревизиран И като чух това нещо, раздрах дрехата си и мантията си, скубах космите от главата си и от брадата си, и седях смутен. Верен И като чух това нещо, раздрах дрехата си и мантията си, скубах косата на главата си и брадата си, и седях като вцепенен. Библия ревизирано издание Като чух това, раздрах дрехата и мантията си, скубах космите от главата и от брадата си и седях смутен. Библия синодално издание (1982 г.) Като чух тия думи, раздрах долната си и горна дреха, скубех космите на главата си и на брадата си и седях печален. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И като чух това нещо, раздрах дрехата си и мантията си, скубах космите от главата си и от брадата си, и седях смутен. |
Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото сториха и всички мъже, които бяха заедно с него.
И Елиаким, син на Хелкия, управител на двореца, заедно с писаря Севна и летописеца Йоах, син на Асаф, отидоха при Езекия с раздрани дрехи и му предадоха думите на Рабсак.
Като чух тези думи, седнах и заплаках. Обзет от скръб, няколко дни постих и се молих така:
Затова ги изобличих, проклех ги, бих някои от тях, скубах им косите и ги накарах да се закълнат в Бога, че няма да дават дъщерите си на синовете им и няма да вземат дъщерите им за синовете си и за себе си.
Тогава Йов стана, раздра връхната си дреха, острига главата си, падна на земята, благоговейно се поклони до земята
Кажете на Бога: „Какво страхопочитание заслужават Твоите дела! Твоите врагове ще се преклонят пред Тебе заради величието на Твоята сила!
Той ще се изкачи към езическия храм и Дивон на височините да плаче, Моав ридае за него и за Медева. Всяка негова глава е остригана до голо, всички са с обръснати глави.
Но не се уплашиха и не раздраха връхните си дрехи – нито царят, нито някой от служителите му, когато слушаха всички тези думи.
Отрежи косата си и я хвърли, Йерусалиме! И извиси плач поради оголените височини, защото Господ отхвърли и отритна рода, който предизвика Неговия гняв.
И дойдох при откараните в плен в Тел Авив, които живееха при река Ховар, и останах там, където те живееха, и бях при тях седем дни като замаян.
И ще опашат вретища и от ужас ще се разтреперят. И посрама ще има по лицата им, и главите на всички ще оплешивеят.
това си ти, царю! Ти си велик и мощен; твоето величие се е извисило и се простира до небето, а властта ти – до последните предели на земята.
Тогава аз, Даниил, примрях от немощ и лежах болен няколко дена. След това станах и взех да се занимавам със своята служба при царя. Но бях поразен от това видение и не го разбирах.
Свещениците не трябва да бръснат главите си, да подрязват краищата на брадите си и да нанасят рана върху тялото си.
Оплешивей, острижи косата си, Йерусалиме, от скръб за милите си деца; разшири плешивината си заради тях като линеещ орел, защото те ще бъдат изтръгнати от тебе и изпратени в плен.
Иисус раздра дрехите си и падна по лице на земята пред ковчега на Господа и стояха така до вечерта – той и Израилевите старейшини, – посипвайки с пепел главите си.