И един от синовете на Иодая, син на първосвещеник Елиасива, беше зет на оронеца Санавалат; затова го изпъдих от мене.
Неемия 4:1 - Ревизиран А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, разгневи се, много възнегодува, и присмя се на юдеите. Цариградски А когато чу Санавалат че ние градим стената, разгневи се, и много се разсърди, и присмя се на Юдеите. Верен А Санавалат, като чу, че строим стената, се разгневи и много възнегодува, и се присмя на юдеите. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че стените на Йерусалим се възстановяват и пробивите се запълват, много се разгневиха. Библия ревизирано издание А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, се разгневи, възнегодува силно и се присмя на юдеите. Библия синодално издание (1982 г.) Като чу Санавалат, че зидаме стените, разсърди се и досаждаше много и се подиграваше с иудеите; Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А Санбалат, когато чу, че изграждаме отново стената, се разгневи, много възнегодува и се присмя на юдеите. |
И един от синовете на Иодая, син на първосвещеник Елиасива, беше зет на оронеца Санавалат; затова го изпъдих от мене.
А когато аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, оскърбиха се твърде много за дето е дошъл човек да се застъпи за доброто на израилтяните.
А аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът и арабинът Гисам, когато чуха това, присмяха ни се, презряха ни и думаха: Що е това, което правите? искате да се подигнете против царя ли?
Така се свърши стената на двадесет и петия <ден> от <месец> Елул, за петдесет и два дни.
И когато чуха това всичките ни неприятели, тогава всичките езичници около нас се уплашиха, и много се снишиха пред своите очи, защото познаха, че това дело стана от нашия Бог.
И цар Седекия рече на Еремия: Аз се боя от юдеите, които прибягнаха при халдейците, да не би да ме предадат в ръката им, и те да се поругаят с мене.
Тогава Ирод, като видя, че беше подигран от мъдреците, разяри се твърде много, и прати да погубят всичките мъжки младенци във Витлеем и във всичките му околности, от две години и по-долу, според времето, което внимателно бе изучил от мъдреците.
И сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и <туриха> тръст в десницата Му; и като коленичиха пред Него, ругаеха Му се, казвайки: Здравей, Царю Юдейски!
Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист,