Давид, прочее, се моли Богу за детето; и Давид пости, па влезе та пренощува легнал на земята.
Неемия 1:4 - Ревизиран А когато чух тия думи, седнах та плаках, и тъжах няколко дни; и постих и се молих пред небесния Бог, казвайки: Цариградски И когато чух тези думи седнах та плаках и сетувах няколко дни; и постих, и молих се пред небеснаго Бога Верен И когато чух тези думи, седнах и плаках, и тъжих дни наред; и постих и се молих пред небесния Бог и казах: Съвременен български превод (с DC books) 2013 Като чух тези думи, седнах и заплаках. Обзет от скръб, няколко дни постих и се молих така: Библия ревизирано издание А когато чух тези думи, седнах и плаках, и тъжах няколко дни; и постих и се молих пред небесния Бог, като казвах: Библия синодално издание (1982 г.) Като чух тия думи, седнах и заплаках, и бях печален няколко дена, постих и молих се пред Бога небесни, Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А когато чух тези думи, седнах и плаках, и тъжих няколко дни; и постих и се молих пред небесния Бог, казвайки: |
Давид, прочее, се моли Богу за детето; и Давид пости, па влезе та пренощува легнал на земята.
Понеже сърцето ти е омекнало, и ти си се смирил пред Господа, когато си чул това, което говорих против това място и против жителите му, че ще запустеят и ще станат <за> проклетия, и ти раздра дрехите си и плака пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ.
(Защото Соломон беше направил медна платформа, която беше пет лакътя дълга, пет лакътя широка и пет лакътя висока, която беше положил всред двора, и като застана на нея, падна на коленете си пред цялото Израилево общество). Той, прочее, простря ръцете си към небето и рече:
Така казва персийският цар Кир: Небесният Бог Иеова ми е дал всичките царства на света; и Той ми е заръчал да Му построя дом в Ерусалим, който е в Юда.
А като се молеше Ездра и се изповядваше с плач, паднал пред Божия дом, събра се при него от Израиля едно много голямо множество мъже, жени и деца; защото людете плачеха много горчиво.
И като чух това нещо, раздрах дрехата си и мантията си, скубах космите от главата си и от брадата си, и седях смутен.
А във <време><на> вечерната жертва станах от унижението си, и с раздраната си дреха и мантия преклоних колене, и като прострях ръцете си към Господа моя Бог, рекох:
А аз като им отговорих, рекох им: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспеем; затова ние, слугите Му, ще станем и ще градим. Вие, обаче, нямате дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.
(По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;
за да просят милост от небесния Бог досежно тая тайна, тъй щото да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.
Тогава обърнах лицето си към Господа Бога, за да отправя <към него> молитва и молби с пост, вретище и пепел.
А той им рече: Аз съм евреин, и се боя от Господа небесния Бог, който направи морето и сушата.
Ще събера ония, които бяха от тебе, Които скърбят за празниците, И на които тежи укорът Му.