Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода от скала, когато бяха жадни; и им заповяда да влязат, за да завладеят земята, за която се беше клел, че ще им я дадеш.
Изход 16:14 - Библия ревизирано издание След като се изпари падналата роса, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята. Цариградски И като се дигна постланата роса, ето, по лицето на пустинята имаше нещо дребно като люспи, тънко като слана по земята. Ревизиран И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята. Верен И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше нещо дребно като люспи, тънко, като слана по земята. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Росата се вдигна и ето върху пустинната почва имаше нещо дребно, съсирено, ситно като скреж по земята. Библия синодално издание (1982 г.) Росата се вдигна, и ето, по лицето на пустинята не що дребно, зърнесто, ситно като скреж по земята. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята. |
Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода от скала, когато бяха жадни; и им заповяда да влязат, за да завладеят земята, за която се беше клел, че ще им я дадеш.
А Израилевият дом нарече тази храна манна; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът ѝ беше като на пита, смесена с мед.
И те смири и като те остави да огладнееш, хранѝ те с манна (която беше храна, непозната на теб и на бащите ти), за да те научи, че човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза от Господните уста.